30.04.2022 г., 23:04

За две ръце

629 0 0

За две ръце
 

Живял ли си на залеза на лятото
когато сенокоса е изплел рогозка
от жътвени стебла и от отсятото
на хора, пътища и мечти опоскани!? 

 

Само корени дълбоко от бездънното
още носят живи сокове и сила,
да преминеш леко и през тъмното
след залезното лято, и да бъдеш жива!

 

В смълчаните дъждове на есен
да си събрал в твоя свят - нектар
от жълти и дъхавите дюли
в зрялостта на твоя свят олтар!

 

И да сънуваш в белите си сънища
завръщане към полета на птиците,
да спреш до една любов танцувала,
която топло е останала в зениците, 

 

посята от лятото и светулките
и гласът на душата ти влюбена
пригласяна от щурците с цигулките
останала в есента - топла не изгубена!

 

И тогава можеш, без вълнуващо море
да стоплиш чай и да  омилееш
от любовта и меки шарени листа - 
за две ръцете с които нощите да слееш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...