Apr 30, 2022, 11:04 PM

За две ръце

  Poetry » Love
628 0 0

За две ръце
 

Живял ли си на залеза на лятото
когато сенокоса е изплел рогозка
от жътвени стебла и от отсятото
на хора, пътища и мечти опоскани!? 

 

Само корени дълбоко от бездънното
още носят живи сокове и сила,
да преминеш леко и през тъмното
след залезното лято, и да бъдеш жива!

 

В смълчаните дъждове на есен
да си събрал в твоя свят - нектар
от жълти и дъхавите дюли
в зрялостта на твоя свят олтар!

 

И да сънуваш в белите си сънища
завръщане към полета на птиците,
да спреш до една любов танцувала,
която топло е останала в зениците, 

 

посята от лятото и светулките
и гласът на душата ти влюбена
пригласяна от щурците с цигулките
останала в есента - топла не изгубена!

 

И тогава можеш, без вълнуващо море
да стоплиш чай и да  омилееш
от любовта и меки шарени листа - 
за две ръцете с които нощите да слееш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...