За глухите и слепите
Дишаме въздуха на тази
земя,
по снагата й ходим, от нея
се храним.
Но едно вече не умеем,
забравихме как да я браним!
Днес сити сме, по буржоазно
доволни.
Къщи купуваме, по курортите
ходим.
Вместо в театъра, в моловете
се развличаме.
От уискито отпиваме, по европейски
се обличаме.
Живеем като щрауси,
с главите в пясъка.
И не виждаме, че света
гори!
И на пожара отблясъка.
Да, живеем почти като
в приказка.
И не чуваме, че земята ни
вика.
Затворени в своите градски
концлагери,
ухилени слушаме рева
на багера,
който снагата й стръвно разкъсва.
Глупаво си мислим;
дори Тя да умре,
ние ще въкръснем.
А, Тя , горката, тресе се,
ближе своите рани..
Докато режем горите,
докато сушим реките,
и горим билките по тия
прекрасни Балкани..!
Глупави хора, с ръст на
джуджета,
въобразили си, че да
великани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
