За хората... и думите

7.07.2006 г., 0:33 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 14

2091 1 15

Вървя с високо вдигната глава
и погледът ми бяга над дворовете.
Изобщо и не мисля за това -
какво говорят зад гърба ми хората.
Каквото и да е - са само думи -
изригнала след мен словесна прах.
И нека другите говорят зад гърба ми.
Това не значи ли, че съм пред тях?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Имам си мъничка тайна"
Земя, върху която съм роден

Душа зелена. Синьото небе. И хоризонтът ласкаво разгърден. Тук всичко си е пак, каквото бе, в години...
На превала

Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...
Душа

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още произведения »