Вървя с високо вдигната глава
и погледът ми бяга над дворовете.
Изобщо и не мисля за това -
какво говорят зад гърба ми хората.
Каквото и да е - са само думи -
изригнала след мен словесна прах.
И нека другите говорят зад гърба ми.
Това не значи ли, че съм пред тях?!
© Мая Попова All rights reserved.
поздрави Ванчето 
:*
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
