Посветих се на каузата да те обичам:
най-отпред стоях при барикадите на нежността,
силно мегафоните на кротостта отекваха,
тълпи сподавени „боли ме!“ се извиваха зад мен,
но аз удържах всяко колебание в каузата.
Всяко стръкче разум газех с багерския си идеал:
любов към ближния, оттегляне от себе си...
и неуморно нощ и ден в сърцето ти (или пред дверите му)
вдигах бясна суматоха с викове „ела при мен!“.
Отдадена на каузата и идеала за твоята душевна ласка,
забравих собствената си душа да гние под дъжда
на всяка нова стачка. Забравих всяка нова мисъл. ...