враната (Маргарита Василева)
156 5525
9.12.2009 г., 14:47 ч.

За извънмерната популация от мартенски зайци 

  Поезия
1751 0 33

В примка хванах

мартенския заек.

Доверчив бе.

Взе ме за Алиса.

Знам си аз -

капан заложа ли - ще патя

(нищо, че на камък не е писано).

Да кажеш -

точно той ми трябваше -

ще сбъркаш.

Надеждата ми -

пак без ядката черупка...

Да се навият други

да ги води заек.

Те - чудните земи -

не са във дупката.

Освобождавам го.

Току-виж се споминал.

Той само

със изгубени Алиси е спокоен.

(... достойнство, ако раждаха дърветата...)

Не ми отива някакси -

щом падам,

спасително да се ловя

за корен...

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тук поздравления, мила Марги!!!
  • Другите вече с казали много хубави неща, които наистина заслужава поезията ти и това стихотворение. А в него най-много ми хареса това, че е многопластово, че могат да се прочетат и "нещата за живота", без поучения, и философията на нашето минаване (и разминаване)във времето, и достойнството в Живота ни... И накрая - колко писах, а не изразих и частица от онова, което си направила с красивото си стихотворение! Искрени поздравления!
  • (... достойнство, ако раждаха дърветата...)

    !!!
  • Ти защо си грабна маската на вироглава черна врана?
    Сещам тъжна сянка и лазур в очите на герана.
    Моите чардаци не са чак толкоз нависоко.
    Та нали ще се омачкам, ако зарад свойта севда скокна!
    Позддрави, хубава поезия, бъди щастлива и неутешима!
  • Знаех си аз, че пак ще си оригинална!
    Марги*!
  • Щом е освободен, всичко е наред. Хуманно и мъдро, и все пак
    може би съвсем мъничко тъжно... Но всъщност животът продължава...
    Поздрави за мъдрата лирическа и нейната талантлива авторка!
    БЪДИ!

  • Толкова мъдрост отново си вплела
    в стихове силни от нежни слова...
    Усмихната и здрава да ти е Новата Година!
  • С удоволствие ще те чета и през Новата 2010!
    Да сме живи и здрави всички откровенци и нашите близки!
  • Никога няма да сбъркам този почерк!
    Благодаря ти за красивите мигове, които имах с твоите стихове през изминалата година! Желая ти красива празнична вечер и много творческо вдъхновение през Новата година!
  • Стил!
    Весели празници и много усмивки!
  • Когато в Коледната вечер
    снегът примамливо блести,
    когато свещите трептят,
    а виното искри, искри,
    във тази нощ излез навън,
    небето звездно погледни
    и пожелание за много щастие
    от мен ти с радост приеми!

    Весели и щастливи празници!
    Току-що преведох по банковата ти сметка
    365 дни здраве, щастие и късмет!
    Похарчи ги със кеф!)))
  • Каквато си Лисана без примка можеш да хванеш тримка!
  • ...а корена напъха в джоба си ръката можеща да ти помогне... но ти си падаше спокойно- само, че от смях...
  • Може пък заекът да е някой предрешен лъв!
  • "Да се навият други
    да ги води заек.
    Те - чудните земи -
    не са във дупката."
    ДА!!!

  • Тук се чувствам спокоен, дори и да ме хванат!!!
  • Гитушо, ти най ме познаваш.Че и отгоре...
    Благодаря ви приятели!
  • Ке-е-е-еф, та кеф.....Знаеш как да бъркочкаш из душите.
    Блажен онзи, който забрави за корените!
  • Под достойнството ти е да хванеш пушката или да туриш "Зайцемор"... Пак си във високите треви, вранке, скрита и негушната...
    А за АЛИСА ти благодаря!
    Зем.
  • ...Надеждата ми -

    пак без ядката черупка... !!!

    Страхотно!!!

    Целият стих, страхотно!!!
  • Във примка,почти като въдица
    не рибка(Никулден отмина)
    Пък в кризата -щом няма риба
    може рак или заек (Великденски)
    Да може обаче да сбъдва
    с изисканост трите желания
    с Алиса или с Кумчо Вълчо
    (без разлика )само да станат
  • Много красив финал (което съвсем не означава, че другите части на стиха не са ме грабнали)! Не ти отива да се хващаш за корени, Враничке, наистина - виждам те все летяща, волно размахала крила. Беше ми много хубаво да прочета.
  • Поздрав за стиха!
    Успех!
  • Хич да не съм те чула да протестираш срещу извънмерната популация на мартенските зайци! Че то само такива останаха, бе Марги! Я си представи, че и те изчезнат в ония дупки при Алисите! Лелеее, че скука ще настане!!! Отдааавна няма жаби, които като ги целунеш, да се превръщат в принцове!
    Дръж здраво заека за ушите, току виж и морковче ти извадил!)))
    Много, ама много те обичам, халОснице прелестна!
  • Поздрав!
  • Нашата изобретателна Маги пак ги е скроила еднии... Как да не й се радваш?!
    Маги, началото ме събуди, средата ме хвърли в друг свят, а края просто ме остави без дъх... а пък при тебе наистина няма за какъв корен да се залови човек, даже и да иска- морето ти приласкава така омайно, макар да е дълбоко и незнайно... Продължавай да ни радваш- нас, гладните ти почитатели! Прегръдки!
  • Алиса никога не ме грабна, но твоят стих определено
  • "Те - чудните земи -
    не са във дупката."

    Така е, Вранке! А заглавието е трепач!
  • Хич не я обичах"Алиса в страната на чудесата".И заека един такъв лукав...Тъмно ми беше в книгата.Неуютно...И няма кой да те гушне.И все те поучават...
    От тогава съм такава вироглава.Протестирах(...и още)
    БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • ех...чудния свят на вълшебството...
    защото цялата ти поезия е едно красиво вълшебство...
    в душата си ми, мила Маргарита...с обич.
  • Неизгубена Алиса си ти - все по Небетата се скиташ...
  • Разбираш ги ти нещата...а и как хубаво ни ги разказваш!
    Много е хубаво!
    Привет!
  • Я, гледай каква интересна интерпретация на "Алиса в страната на чудесата"!
Предложения
: ??:??