9.12.2009 г., 14:47

За извънмерната популация от мартенски зайци

2.1K 0 33

В примка хванах

мартенския заек.

Доверчив бе.

Взе ме за Алиса.

Знам си аз -

капан заложа ли - ще патя

(нищо, че на камък не е писано).

Да кажеш -

точно той ми трябваше -

ще сбъркаш.

Надеждата ми -

пак без ядката черупка...

Да се навият други

да ги води заек.

Те - чудните земи -

не са във дупката.

Освобождавам го.

Току-виж се споминал.

Той само

със изгубени Алиси е спокоен.

(... достойнство, ако раждаха дърветата...)

Не ми отива някакси -

щом падам,

спасително да се ловя

за корен...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук поздравления, мила Марги!!!
  • Другите вече с казали много хубави неща, които наистина заслужава поезията ти и това стихотворение. А в него най-много ми хареса това, че е многопластово, че могат да се прочетат и "нещата за живота", без поучения, и философията на нашето минаване (и разминаване)във времето, и достойнството в Живота ни... И накрая - колко писах, а не изразих и частица от онова, което си направила с красивото си стихотворение! Искрени поздравления!
  • (... достойнство, ако раждаха дърветата...)

    !!!
  • Ти защо си грабна маската на вироглава черна врана?
    Сещам тъжна сянка и лазур в очите на герана.
    Моите чардаци не са чак толкоз нависоко.
    Та нали ще се омачкам, ако зарад свойта севда скокна!
    Позддрави, хубава поезия, бъди щастлива и неутешима!
  • Знаех си аз, че пак ще си оригинална!
    Марги*!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...