9.12.2009 г., 14:47

За извънмерната популация от мартенски зайци

2.1K 0 33

В примка хванах

мартенския заек.

Доверчив бе.

Взе ме за Алиса.

Знам си аз -

капан заложа ли - ще патя

(нищо, че на камък не е писано).

Да кажеш -

точно той ми трябваше -

ще сбъркаш.

Надеждата ми -

пак без ядката черупка...

Да се навият други

да ги води заек.

Те - чудните земи -

не са във дупката.

Освобождавам го.

Току-виж се споминал.

Той само

със изгубени Алиси е спокоен.

(... достойнство, ако раждаха дърветата...)

Не ми отива някакси -

щом падам,

спасително да се ловя

за корен...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук поздравления, мила Марги!!!
  • Другите вече с казали много хубави неща, които наистина заслужава поезията ти и това стихотворение. А в него най-много ми хареса това, че е многопластово, че могат да се прочетат и "нещата за живота", без поучения, и философията на нашето минаване (и разминаване)във времето, и достойнството в Живота ни... И накрая - колко писах, а не изразих и частица от онова, което си направила с красивото си стихотворение! Искрени поздравления!
  • (... достойнство, ако раждаха дърветата...)

    !!!
  • Ти защо си грабна маската на вироглава черна врана?
    Сещам тъжна сянка и лазур в очите на герана.
    Моите чардаци не са чак толкоз нависоко.
    Та нали ще се омачкам, ако зарад свойта севда скокна!
    Позддрави, хубава поезия, бъди щастлива и неутешима!
  • Знаех си аз, че пак ще си оригинална!
    Марги*!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...