Dec 9, 2009, 2:47 PM

За извънмерната популация от мартенски зайци

  Poetry
2.1K 0 33

В примка хванах

мартенския заек.

Доверчив бе.

Взе ме за Алиса.

Знам си аз -

капан заложа ли - ще патя

(нищо, че на камък не е писано).

Да кажеш -

точно той ми трябваше -

ще сбъркаш.

Надеждата ми -

пак без ядката черупка...

Да се навият други

да ги води заек.

Те - чудните земи -

не са във дупката.

Освобождавам го.

Току-виж се споминал.

Той само

със изгубени Алиси е спокоен.

(... достойнство, ако раждаха дърветата...)

Не ми отива някакси -

щом падам,

спасително да се ловя

за корен...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И тук поздравления, мила Марги!!!
  • Другите вече с казали много хубави неща, които наистина заслужава поезията ти и това стихотворение. А в него най-много ми хареса това, че е многопластово, че могат да се прочетат и "нещата за живота", без поучения, и философията на нашето минаване (и разминаване)във времето, и достойнството в Живота ни... И накрая - колко писах, а не изразих и частица от онова, което си направила с красивото си стихотворение! Искрени поздравления!
  • (... достойнство, ако раждаха дърветата...)

    !!!
  • Ти защо си грабна маската на вироглава черна врана?
    Сещам тъжна сянка и лазур в очите на герана.
    Моите чардаци не са чак толкоз нависоко.
    Та нали ще се омачкам, ако зарад свойта севда скокна!
    Позддрави, хубава поезия, бъди щастлива и неутешима!
  • Знаех си аз, че пак ще си оригинална!
    Марги*!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...