Ready_4_whatever (Филип Филипов) Ready_4_whatever (Филип Филипов)
16 149
19.01.2021 г., 9:25

За жена се страда само едно денонощие

882 2 2

За жена се страда точно -
двадесет и четири часа!

 

Двадесет и четири фаса -
кутия и малко демек...

 

Двадесет и четири водки -
литър и двеста - поне...

 

За жена се страда, не повече, от цял оборот на стрелката...

 

Хиляда 
четирестотин и четиридесет грама любов.

 

За жена се страда:
на чаши,
на гилзи,
дълги пътища,
хубаво пиене
и красиви залези,  последвани от висящи луни.

 

По жена не се страда с друга жена -
никога...
Никъде!

 

По жена като цяло - не се страда!

 

Жена се обича.
Жена се  изпива до дъното.
Жена се изстрелва през гърлото.
Жена се излизва, като сока от чинията с Шопската.

 

Разминал  се с годините...

Като стар философ, 
ще ти кажа -

 

Обичай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Хареса ми. Ако приемем, че това, което ни се случва е урок и хората, идващи и отиващи си от живота ни ca учители, няма да страдаме.
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Според мен страданието в този смисъл е винаги по себе си, т.е. страдаме за себе си и по себе си, а не по някой друг
    Но оригинално си го казал, изобщо не звучи егоистично

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0