2.05.2023 г., 9:14

За класовата борба

523 0 7

Между труда и капитала

отдавна води се борба.

Преди - жестока, днес е вяла,

но непрекъсната е тя.

 

Богатите парите стискат

и търсят евтина ръка,

работниците им пък искат

заплата много по-добра.

 

Ала защо не се разбират,

какво ги прави врагове?

Защо войната им не спира,

а продължава векове?

 

Причина виждам аз такава:

спасявайки се от глада,

труда си бедните продават

на ниска, според тях, цена.

 

С борба я после повишават.

Не се замислят, че с това

инфлацията поощряват.

И продължават все така ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички коментирали. Радвам се, че стихчето ми е успяло да провокира интереса ви. Бъдете здрави.
  • Не приемам богоборческата идеология на комунизма. Виж, социализЪма, като икономически и социален строй е друго нещо. Така мисля.
    Сега не отиваш при доктор, а при бизнесмен с бяла престилка.
  • Да убием капитала с борба и протести!

    пп
    А като убием капитала после кой ще бием?🙄
  • Конкуренцията роди престъпните групировки. Убиват те (буквално - физически) и казват: ''нищо лично - просто бизнес''. През социализма, това беше немислимо даже.
  • Там където има конкуренция, няма приятелство, няма милост.
    На социализма единственото хубаво нещо беше, че няма почва за конкуренция. За нашата народопсихология, соца. е по-приемлив вариант. Капитализма е за друг тип мислене и отношения.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....