За комините, бащите и още нещо...
Баща ми пуши като стар комин,
та чак лютят зениците на Бога.
И да взривя с въздишка мрака син,
едва ли туй изобщо ще го трогне.
Той кътка с дребни семки папагал,
а нас - децата - кучета ни яли.
Сгреша ли в нещо - жив ме би одрал,
защото, казват, имал идеали.
А идеалите му са парцал
и струват точно няколко ракии.
Ще се озъби след минути цял
и пак срещу държавата ще вие.
Ще му досипя горест и печал,
щом чашата му се кандилне лека,
а той навярно би я измълчал,
додето ръбовете ù омекнат...
... и зад неоскърбените врати
на детството си не съзра пролука.
А птицата ще почне да врещи
с език набъбнал: Махай се оттука!
Но дълго, както всеки блуден син,
на жмичка със смъртта не ще играя...
Все някога забравен стар комин
ще прикади душата ми за рая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
