May 29, 2012, 9:34 PM

За комините, бащите и още нещо... 

  Poetry » Other
958 0 27

Баща ми пуши като стар комин,

та чак лютят зениците на Бога.

И да взривя с въздишка мрака син,

едва ли туй изобщо ще го трогне.

 

Той кътка с дребни семки папагал,

а нас - децата - кучета ни яли.

Сгреша ли в нещо - жив ме би одрал,

защото, казват, имал идеали.

 

А идеалите му са парцал

и струват точно няколко ракии.

Ще се озъби след минути цял

и пак срещу държавата ще вие.

 

Ще му досипя горест и печал,

щом чашата му се кандилне лека,

а той навярно би я измълчал,

додето ръбовете ù омекнат...

 

... и зад неоскърбените врати

на детството си не съзра пролука.

А птицата ще почне да врещи

с език набъбнал: Махай се оттука!

 

Но дълго, както всеки блуден син,

на жмичка със смъртта не ще играя...

Все някога забравен стар комин

ще прикади душата ми за рая...  

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??