7.06.2021 г., 19:54 ч.  

За кратко съм мирна 

  Поезия » Любовна
258 6 12

Две шепички утрин и топла милувка, забързана
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.

 

Немирен врабец по стрехата върти пируетите,
играе си котката  с вятъра – странна игра.  
Ресниците крият очите: Недейте да светите!
За кратко съм мирна – за дълго ще бъда добра.

 

Но може би утре ще впрегне и август талѝгата,
развял е на капрата цигански чорлав перчем.
Тогава ще литна – оставям поемата – стига ти,
но знам и без нея не ще ме забравиш съвсем.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??