За кратко съм мирна
Две шепички утрин и топла милувка, забързана
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.
Немирен врабец по стрехата върти пируетите,
играе си котката с вятъра – странна игра.
Ресниците крият очите: Недейте да светите!
За кратко съм мирна – за дълго ще бъда добра.
Но може би утре ще впрегне и август талѝгата,
развял е на капрата цигански чорлав перчем.
Тогава ще литна – оставям поемата – стига ти,
но знам и без нея не ще ме забравиш съвсем.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Миленче!
-
"Но може би утре ще впрегне и август талѝгата,
развял е на капрата цигански чорлав перчем.
Тогава ще литна – оставям поемата – стига ти,
но знам и без нея не ще ме забравиш съвсем."! -
Благодаря, Роси!
-
Ресниците крият очите: Недейте да светите!
За кратко съм мирна – за дълго ще бъда добра.
И аз така! 🙂Много е хубаво, Наде! -
Благодаря ви, приятели! П. П. Сенсей, добре, че не е богомолка. 🙃
-
!!!
Тогава ще литна – оставям поемата – стига ти,
но знам и без нея не ще ме забравиш съвсем. -
Само за кратко! Това ми хареса, Наденце!
Иначе, нямаше да си ти!💗🌹☺ -
Страхотно! Любов на паячка - страстна прегръдка и изпиване на душата...
-
Благодаря, Деничке - Зорничке!
-
Много хубаво!
-
Лудетино, липсваш!
-
Не знам, не знам...Не ми прилича тая мирната на теб...Ама после видях, че е за кратко... Поздравче, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
