За любовта
Дойдох си, тате, ... не, не знам къде,
къде отидохте далече с мама,
живот, какво да правиш – той краде,
а ветровете няма да измамим.
Преляхме там, каквото е – това
и лукче кака сложи, мама знае.
Под розата се гушат две слова:
„прости ми“, помълчахме, месец май е...
Две охлювчета спали са при теб,
не им се тръгва, тук намират смисъл,
под бурените времето чете
им приказка за любовта най-чиста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
