Дойдох си, тате, ... не, не знам къде,
къде отидохте далече с мама,
живот, какво да правиш – той краде,
а ветровете няма да измамим.
Преляхме там, каквото е – това
и лукче кака сложи, мама знае.
Под розата се гушат две слова:
„прости ми“, помълчахме, месец май е...
Две охлювчета спали са при теб,
не им се тръгва, тук намират смисъл,
под бурените времето чете
им приказка за любовта най-чиста.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
