Значи, няма оправия
с тая, моята жена.
Де да бягам да се крия?!
Страшна мъка ми е. На!
Предната година бързам,
като всеки влюбен мъж,
с цветенце, с подарък вързан
и й викам, ’начи: Дръж!
А пък тя, като ме погна
с персоналната метла…
Бре! Не мога да насмогна
да се браня със ръка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация