10.04.2014 г., 17:03

За малката русалка

930 6 7

 

 

"И ти ли ще отплаваш като другите,
откраднал късче обич от душата ми?
Уплашил си се може би от бурите
на дните ми и вдигаш си платната.

Дано да са попътни ветровете ти
и водят те към изгрева на слънцето.
Не спирай, щом достигнеш бреговете.
Съкровищата често са на дъното."

Така открихме мъртвата русалка -
с писмо от кръв, заплетено в косите,
отпуснала главицата си малка
за пръв и сетен път върху скалите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...