"И ти ли ще отплаваш като другите,
откраднал късче обич от душата ми?
Уплашил си се може би от бурите
на дните ми и вдигаш си платната.
Дано да са попътни ветровете ти
и водят те към изгрева на слънцето.
Не спирай, щом достигнеш бреговете.
Съкровищата често са на дъното."
Така открихме мъртвата русалка -
с писмо от кръв, заплетено в косите,
отпуснала главицата си малка
за пръв и сетен път върху скалите.
© Яна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
