/на малката ми дъщеря/
Очичките на мойта дъщеря,
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е и сега скръбта...
Ще дойде мама, моя малка Ени!
Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха малкото сърце,
Защо я няма мама, татко?!
И още повече се натъжим,
на двамате ни липсва наш`то маме!
Един друг двамате ний се тешим...
Прегръдката утеха ще ни стане!
Очичките на мойта дъщеря
и моите очи са навлажнени...
Щом тъй я чакаме ще дойде тя!
При нас ще дойде мама, Ени!
© Христо Славов Всички права запазени