2 февр. 2015 г., 17:49

За мама

504 0 1

За Мама

/на малката ми дъщеря/

 

Очичките на мойта дъщеря,
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е  и сега скръбта...
Ще дойде мама, моя малка Ени!

Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха  малкото сърце,
Защо я няма мама, татко?!

И още повече се натъжим,
на двамате ни липсва наш`то маме!
Един друг  двамате ний се тешим...
Прегръдката утеха ще ни стане!

Очичките на мойта дъщеря
и моите очи са навлажнени...
Щом тъй я чакаме ще дойде тя!
При нас ще дойде мама, Ени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...