Feb 2, 2015, 5:49 PM

За мама

  Poetry » Other
501 0 1

За Мама

/на малката ми дъщеря/

 

Очичките на мойта дъщеря,
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е  и сега скръбта...
Ще дойде мама, моя малка Ени!

Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха  малкото сърце,
Защо я няма мама, татко?!

И още повече се натъжим,
на двамате ни липсва наш`то маме!
Един друг  двамате ний се тешим...
Прегръдката утеха ще ни стане!

Очичките на мойта дъщеря
и моите очи са навлажнени...
Щом тъй я чакаме ще дойде тя!
При нас ще дойде мама, Ени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...