18.05.2008 г., 11:46 ч.

За Мама 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
1306 0 3
Коя е таз велика душа,
що шептиме всеки миг,
която в радост и разлъка
все тя трепти на нашия език?
От люлката до нашта старост
все тази дума ни крепи,
в нощи тъмни, непрогледни
и в тези ярки, светли дни.
Таз велика думичка е "мама"
и нея шепнем всеки миг,
в скръб, радост и неволи,
все тази дума ни крепи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Евгениева Всички права запазени

Предложения
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...
  • Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
  • Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...

Още произведения »