18.05.2008 г., 11:46 ч.

За Мама 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
1307 0 3
Коя е таз велика душа,
що шептиме всеки миг,
която в радост и разлъка
все тя трепти на нашия език?
От люлката до нашта старост
все тази дума ни крепи,
в нощи тъмни, непрогледни
и в тези ярки, светли дни.
Таз велика думичка е "мама"
и нея шепнем всеки миг,
в скръб, радост и неволи,
все тази дума ни крепи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Евгениева Всички права запазени

Предложения
  • Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
  • Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...
  • Пак пристигаш на пръсти, любов, и разлистваш зелените утрини. В светлината на изгрева нов, в още рос...

Още произведения »