За Мама
Коя е таз велика душа,
що шептиме всеки миг,
която в радост и разлъка
все тя трепти на нашия език?
От люлката до нашта старост
все тази дума ни крепи,
в нощи тъмни, непрогледни
и в тези ярки, светли дни.
Таз велика думичка е "мама"
и нея шепнем всеки миг,
в скръб, радост и неволи,
все тази дума ни крепи.
Тя силна е, когато я боли,
не се предава и на мъката дори,
тя усмихва се на болката, тъгата,
не унива, ако я прекърши и съдбата.
Причиняваме и болка, тя страда,
но нали е мама, трябва да прощава
в очите има бисерни сълзи,
но тя пак обича ни, нали?!
Сърцето и разкъсано боли
от мъки и тревожни дни,
косата - снежно посребряла,
а тя е все така хубава и бяла.
Ах, мамо, ти жена свята,
друг ангел няма на земята,
ако те обидя, ти не вярвай, само
аз обичам те, не се съмнявай, мамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Евгениева Всички права запазени
