За Мама
Коя е таз велика душа,
що шептиме всеки миг,
която в радост и разлъка
все тя трепти на нашия език?
От люлката до нашта старост
все тази дума ни крепи,
в нощи тъмни, непрогледни
и в тези ярки, светли дни.
Таз велика думичка е "мама"
и нея шепнем всеки миг,
в скръб, радост и неволи,
все тази дума ни крепи.
Тя силна е, когато я боли,
не се предава и на мъката дори,
тя усмихва се на болката, тъгата,
не унива, ако я прекърши и съдбата.
Причиняваме и болка, тя страда,
но нали е мама, трябва да прощава
в очите има бисерни сълзи,
но тя пак обича ни, нали?!
Сърцето и разкъсано боли
от мъки и тревожни дни,
косата - снежно посребряла,
а тя е все така хубава и бяла.
Ах, мамо, ти жена свята,
друг ангел няма на земята,
ако те обидя, ти не вярвай, само
аз обичам те, не се съмнявай, мамо.
© Инна Евгениева All rights reserved.
