30.09.2011 г., 19:59

За мен

786 0 5

ЗА МЕН

 

В моя сезон - в края на лятото

любовта ми премина

през вятъра.

В косите ми зарови глава

и очите ти срещнах

във мрака.

В края на лятото.

Есента ни зави

с дъждовни листа

и ръцете ти чаках.

Понякога.

Но ти бягаше с вятъра.

В тази нощ сърцето ми спря.

Ръцете ми , косите ми също,

вместо тебе

прегръщаха мрака.

Но ти оцеля.

В душата ми

и в сърцето ми -

с което те чаках.

А ти...

просто си бил някъде.

Върни се в сърцето ми,

в тялото ми,

в косите ми...

Ти даже

никъде не замина.

Докога ще те обичам,

любими...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Анатолиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...