Sep 30, 2011, 7:59 PM

За мен

  Poetry » Love
788 0 5

ЗА МЕН

 

В моя сезон - в края на лятото

любовта ми премина

през вятъра.

В косите ми зарови глава

и очите ти срещнах

във мрака.

В края на лятото.

Есента ни зави

с дъждовни листа

и ръцете ти чаках.

Понякога.

Но ти бягаше с вятъра.

В тази нощ сърцето ми спря.

Ръцете ми , косите ми също,

вместо тебе

прегръщаха мрака.

Но ти оцеля.

В душата ми

и в сърцето ми -

с което те чаках.

А ти...

просто си бил някъде.

Върни се в сърцето ми,

в тялото ми,

в косите ми...

Ти даже

никъде не замина.

Докога ще те обичам,

любими...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Анатолиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...