30.11.2008 г., 18:25

За мене ще си минало

777 0 4

В живота ми ти бе кошмарен сън,

от който друг внезапно ме събуди,

една любов очаквала отвън,

тя болката от дните ми прокуди.

 

Ти беше буреносното небе,

със всяка дума зла си ме белязал,

той слънцето на своето лице,

тъй дълго е за мене само пазил.

 

Ще дам раненото от теб сърце,

той раните му, знам, ще излекува,

а споменът за твоите ръце,

завинаги от мен ще отпътува...

 

2005 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...