В живота ми ти бе кошмарен сън,
от който друг внезапно ме събуди,
една любов очаквала отвън,
тя болката от дните ми прокуди.
Ти беше буреносното небе,
със всяка дума зла си ме белязал,
той слънцето на своето лице,
тъй дълго е за мене само пазил.
Ще дам раненото от теб сърце,
той раните му, знам, ще излекува,
а споменът за твоите ръце,
завинаги от мен ще отпътува...
2005 г
© Красимира Касабова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
