28.06.2009 г., 11:32

За метафорите...

789 0 7

Лисиците отдавна се отучиха

да се целуват със ловци по стръмното.

Мустаците им са провиснали

но не със дъх на лук,

а само вкиснало...

Житата се подпалиха

от случване.

Не отразяват слънцето по жътва -

(ако искат де).

Водата пий  от средния чучур,

тогава хваща

единствено пречистване.

Пилотите си имат екипаж,

но има ли пилот във самолета

след излитане?!

 

 Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=158413

 

п.п. Нищо лично към авторката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ми харесва, знаеш, че винаги съм искрена. Отивам да видя и онова, от което си провокирана.
    П.П. Ходих, видях и мисля, че не промених мнението си. Съжалявам.
  • Какво правите тука? Поздравявате се. А че произведението не струва на кого да му пука.
  • Поздрав, Нелка!
    От една приятелка (другарите са други)!
  • но не със дъх на лук,
    а само вкиснало...

    За мен това е излишното...
    Крайностите винаги отблъскват...
    Златце, върни се в себе си...
    Прегръдка!
  • !!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...