28.06.2009 г., 11:32

За метафорите...

782 0 7

Лисиците отдавна се отучиха

да се целуват със ловци по стръмното.

Мустаците им са провиснали

но не със дъх на лук,

а само вкиснало...

Житата се подпалиха

от случване.

Не отразяват слънцето по жътва -

(ако искат де).

Водата пий  от средния чучур,

тогава хваща

единствено пречистване.

Пилотите си имат екипаж,

но има ли пилот във самолета

след излитане?!

 

 Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=158413

 

п.п. Нищо лично към авторката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ми харесва, знаеш, че винаги съм искрена. Отивам да видя и онова, от което си провокирана.
    П.П. Ходих, видях и мисля, че не промених мнението си. Съжалявам.
  • Какво правите тука? Поздравявате се. А че произведението не струва на кого да му пука.
  • Поздрав, Нелка!
    От една приятелка (другарите са други)!
  • но не със дъх на лук,
    а само вкиснало...

    За мен това е излишното...
    Крайностите винаги отблъскват...
    Златце, върни се в себе си...
    Прегръдка!
  • !!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...