Jun 28, 2009, 11:32 AM

За метафорите...

  Poetry
787 0 7

Лисиците отдавна се отучиха

да се целуват със ловци по стръмното.

Мустаците им са провиснали

но не със дъх на лук,

а само вкиснало...

Житата се подпалиха

от случване.

Не отразяват слънцето по жътва -

(ако искат де).

Водата пий  от средния чучур,

тогава хваща

единствено пречистване.

Пилотите си имат екипаж,

но има ли пилот във самолета

след излитане?!

 

 Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=158413

 

п.п. Нищо лично към авторката!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не ми харесва, знаеш, че винаги съм искрена. Отивам да видя и онова, от което си провокирана.
    П.П. Ходих, видях и мисля, че не промених мнението си. Съжалявам.
  • Какво правите тука? Поздравявате се. А че произведението не струва на кого да му пука.
  • Поздрав, Нелка!
    От една приятелка (другарите са други)!
  • но не със дъх на лук,
    а само вкиснало...

    За мен това е излишното...
    Крайностите винаги отблъскват...
    Златце, върни се в себе си...
    Прегръдка!
  • !!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...