11.03.2010 г., 14:47

За миналите истини

838 0 13

Натрупаните спомени и чувства

избликват като гейзер. Ей така!

Заливат всичко в малката ми същност

и никак си не мога да ги спра.

Отприщени от нещо непонятно,

сега разбъркват целия ми свят

и всичко се подрежда наобратно,

приемайки неподозиран цвят.

Забравени понятия и смисли,

затрупани емоции в прахта,

лица, които искрено отписах,

събития, пропити от тъга...

Обърках се! Загубих ориентири.

Помръкнах и замлъкнах в тишина...

Безброй въпроси идват и напират,

не мога нищичко да разбера...

 

Но може би това е кръстопътят

в посоката, предписана от Бог.

 

За миналите истини ни съди

Създателят на нашия живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За истината може да те осъди някое човешко същество, но Господ Бог и животните-не вярвам.
    Харесах твоята изповед, Руми.
  • Петя, стихът е от дълбините на моята душа и може би затова така докосва...
  • Всеки ред от този стих, достигайки дълбините на душата ми, ме развълнува много силно...
    Ех, Руми*!
  • Мъдър...страхотен стих!
  • прочетох с вълнение, Руми...
    и ме замисли твоят великолепен стих...
    с обич, за теб.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...