27.03.2015 г., 23:01

За моето писане

453 0 0

 

За мойто Писане

Изсмуквам римите от мойте пръсти
и отначало, хич не ми върви...
От мене бягат думите чевръсти,
а и творбата ми се инати!

Най-трудни ми са първите два стиха,
докато ритъма се нареди,
и образите ми се заредиха,
и просто смисъла се изясни.

И след това нещата стават лесни,
когато думите се подчинят,
и най-покорно влизат в мойте песни,
а тръгнат ли, не могат да се спрат.

Разбира се аз малко се изсилвам,
но всичко общо взето е така...
Аз с ритмите и римите се милвам,
и нещо ги подхващам под ръка.

Понякога аз нощем се събуждам,
със изрази дошли при мен в съня,
запомня ли ги, аз не ги изпъждам,
от тез подаръци не се свеня.

А друг път аз извиквам рутината,
по-лесно е със нея аз разбрах,
Разхождам се  със нея из душата,
и гоня лепките от тях!
 23.12.2012. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...