26.08.2011 г., 9:17

За мойта медицина

679 1 2

Аз цял живот със болести воювах,

но себе си не отървах  от тях...

И все на многознайко се преструвах,

но с триковете само не успях!...

 

Завърших "Павловската медицина",

в коята болестите са рефлекс...

Но славата ù много бързо мина...

Оказа се, че те са сложна смес!

 

Че даже клетката е нещо сложно,

с органели разни, с пипалца...

Да ги изучим днес е невъзможно...

Загадка се червените телца?!

 

Ще влезим ли в душата на човека,

ще вникнем ли и в генния строеж,

ще разгадаеме ли тъмните пътеки,

или ний дълго пак ще ходим пеш?!

 

О, още толкова неща не знаем...

Все още във началото стоим!

И само в хипотези се мотаем,

макар от труд и в нощите не спим...

 

Какви ли ни загадки се откриха...

Не ни помага старият подход!

Какви ли не лекарства се откриха,

но пак е болен нашият народ!

 

Не си ли в час, нещата не следиш ли,

ще те подгони времето с остен...

Едни от нас далече са отишли,

а други тънем  в общия десен!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...