27.08.2007 г., 10:55

За морето

820 0 4

Вълна със вълната се гони,

обливат ме топли вълни.

Морето край мене говори,

то тихо и нежно шепти.

Оставям при него аз спомен

за мили, наивни мечти,

в които с момче благородно

мечтая до сините води.

Оставих си мислите, смеха

и волните весели песни.

Оставих за спомен на вятъра

всички тези мигове чудесни.

Оставих тук частица своя,

една безценна моя част,

която чака да се върна

отново тук,при вас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...