Aug 27, 2007, 10:55 AM

За морето

  Poetry
826 0 4

Вълна със вълната се гони,

обливат ме топли вълни.

Морето край мене говори,

то тихо и нежно шепти.

Оставям при него аз спомен

за мили, наивни мечти,

в които с момче благородно

мечтая до сините води.

Оставих си мислите, смеха

и волните весели песни.

Оставих за спомен на вятъра

всички тези мигове чудесни.

Оставих тук частица своя,

една безценна моя част,

която чака да се върна

отново тук,при вас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...