Aug 27, 2007, 10:55 AM

За морето

  Poetry
823 0 4

Вълна със вълната се гони,

обливат ме топли вълни.

Морето край мене говори,

то тихо и нежно шепти.

Оставям при него аз спомен

за мили, наивни мечти,

в които с момче благородно

мечтая до сините води.

Оставих си мислите, смеха

и волните весели песни.

Оставих за спомен на вятъра

всички тези мигове чудесни.

Оставих тук частица своя,

една безценна моя част,

която чака да се върна

отново тук,при вас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...