18.12.2012 г., 15:37

За нас, българите

475 1 0

Ний, българите, не сме стока,
не може да се отрече!
Мен тази истина жестока
от дълго време ме пече...

Ний цял живот на глас роптаем,
но все от чуждото крадем...
Живееме живот на заем,
боклуците си не метем!

О, по керваните все лаем
и неударени ревем!
А и на ужким все се каем,
догде "честта" си продадем!

От алчността е нашта злоба
и пълното сърце със мъст,
Със злото ни погребват в гроба!
О, правим кал, от всяка пръст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....