Dec 18, 2012, 3:37 PM

За нас, българите

  Poetry » Civic
479 1 0

Ний, българите, не сме стока,
не може да се отрече!
Мен тази истина жестока
от дълго време ме пече...

Ний цял живот на глас роптаем,
но все от чуждото крадем...
Живееме живот на заем,
боклуците си не метем!

О, по керваните все лаем
и неударени ревем!
А и на ужким все се каем,
догде "честта" си продадем!

От алчността е нашта злоба
и пълното сърце със мъст,
Със злото ни погребват в гроба!
О, правим кал, от всяка пръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...