1.09.2012 г., 23:26

За нашата надежда

543 0 2

 

По урви и по скатове пълзяхме!...

Посрещаше ни вятър вледенен...

Но въпреки туй, все напред вървяхме...

Посрещахме Деня си нероден!...

 

Надеждата когато зарастеше,

огряваше ни милият топлик!...

Макар насреща ни стихия  да ревеше.

Ний чувахме един родилен вик...

 

Той сгряваше премръзналите пръсти...

Сърцата ни зареждаше с любов!

Съшиваше разкъсаните части,

даряваше ни с майчина любов!...

 

Не дай Бог, щом изчезнеше в мъглите,

забулваха ни черни небеса!

И тутакси умираха ни дните...

Проклинахме се ние начаса!...

 

Но светнеше ли тя отново на небето...

Надникнеше ли с изгрева и тя!

Посрещахме я като нещо Свято!

И търсехме да ù дадем цветя!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...