Hekredel (Христо Славов)
1524 419
1.09.2012 г., 23:26 ч.

За нашата надежда 

  Поезия » Гражданска
394 0 2

 

По урви и по скатове пълзяхме!...

Посрещаше ни вятър вледенен...

Но въпреки туй, все напред вървяхме...

Посрещахме Деня си нероден!...

 

Надеждата когато зарастеше,

огряваше ни милият топлик!...

Макар насреща ни стихия  да ревеше.

Ний чувахме един родилен вик...

 

Той сгряваше премръзналите пръсти...

Сърцата ни зареждаше с любов!

Съшиваше разкъсаните части,

даряваше ни с майчина любов!...

 

Не дай Бог, щом изчезнеше в мъглите,

забулваха ни черни небеса!

И тутакси умираха ни дните...

Проклинахме се ние начаса!...

 

Но светнеше ли тя отново на небето...

Надникнеше ли с изгрева и тя!

Посрещахме я като нещо Свято!

И търсехме да ù дадем цветя!...

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??