dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
16.11.2011 г., 11:49 ч.

За небетата и къде им е мястото 

  Поезия » Друга
1732 0 19

 

„Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.“

Фридрих  Ницше

 

Последната от всичките ми бездни

подпря клепача на окото с рамо.

Оттам потече синьото. Изчезна.

Изсъхнаха очите ми. На камък.

 

Но бях звезда и звездната ми същност

върху земята лъч опря, не длани.

Полека, слепешком си вдигнах къща –

върху пръстта надрасках очертание.

 

И вперих в него светлина от камък,

на мястото на който кръв туптеше.

Минаваха години, хора. Само

небе не мина. Но аз знаех – беше

 

небе небето, щом звезда си има.

Докрая вярвах - то ще ме намери,

тъй както аз намерих кръг и климат

и сея взор години в него, ери.

 

Небето ми... Небето. Ето? Ето!

От взирането камъкът се спука

и синя стана къщата, където

звездата вярваше във него. Тука

 

последната от всичките ми бездни

се заоглежда в мен. Не я попитах

готова ли е в нея да прогледна.

Небе е там, където са звездите.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??