23.05.2024 г., 20:08

За нея

818 0 0

Тя е като роза, крехка и ранима, същестевременно остра и бодлива.

Тя е като огън, може да те стопли,

ако я разгневиш ще те запали.

 

Душа на Ангел, тяло на богиня, 

коса като коприна с поглед на студена зима.

Сърце от злато под купищата лед прикрито,под маска надълбоко скрито.

 

В главата и бездънен океан,въображението и приказки разказва. Принцове принцеси спасяват, с дракони се преборват.

 

Като в книгата дебела,щастливият край е задължителен ,но дали в живота е продължителен ?! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женя Германова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...