За нищо не е късно
все същият и някак не съвсем
оформя кръговратът битието
затръшва и отваря се врата
и в нещичко препъва се сърцето
а уж подбираме без много шум
(според възможностите на бюджета)
компромиси и смятаме на ум
доколко те се вписват във “сюжета”
все същият и някак не съвсем
денят забравя нещо и се връща
набързо грабва го затръшва
и отваря се врата… за нищо
не е късно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
