все същият и някак не съвсем
оформя кръговратът битието
затръшва и отваря се врата
и в нещичко препъва се сърцето
а уж подбираме без много шум
(според възможностите на бюджета)
компромиси и смятаме на ум
доколко те се вписват във “сюжета”
все същият и някак не съвсем
денят забравя нещо и се връща
набързо грабва го затръшва
и отваря се врата… за нищо
не е късно
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
