За някои живи….просто изчезнах...

За тъгата... изгубих слова.

От ядове, сърдечността ми залезна.

А за очакващите ме, възкръсвам с душа.

За верните…пак оставам им вярна.

Не тръгвам сама, преди да се уверя.

Не говоря, не търся, не крия...

и не спирам да благодаря.

Сега съм едно… с небето, с тревите.

С любов се топя във водни басейни.

Простотата е, всеки сам да открие

в преживяното, чудесата вълшебни.

Едни ще ме помнят, други похвалят.

Но ще зачеркнат ли моите слабости?

Времената са лични, топят ни в забрава.

Не мислете за мен, изживейте вашите радости!