Apr 9, 2024, 3:48 PM

За някои

  Poetry
382 0 0

За някои живи….просто изчезнах...

За тъгата... изгубих слова.

От ядове, сърдечността ми залезна.

А за очакващите ме, възкръсвам с душа.

За верните…пак оставам им вярна.

Не тръгвам сама, преди да се уверя.

Не говоря, не търся, не крия...

и не спирам да благодаря.

Сега съм едно… с небето, с тревите.

С любов се топя във водни басейни.

Простотата е, всеки сам да открие

в преживяното, чудесата вълшебни.

Едни ще ме помнят, други похвалят.

Но ще зачеркнат ли моите слабости?

Времената са лични, топят ни в забрава.

Не мислете за мен, изживейте вашите радости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...