21.11.2025 г., 13:50

За още мъничко живот

126 1 2

Листа зелени и вода,

вода се стича от небето.

Аз зная, пак ще стане светло

след музиката на дъжда.

 

Последен гръм ще извести,

че утре тишина ще има.

И светлина неуязвима

болезнено ще заблести.

 

Кристални капки ще замрат

за миг по листите зелени,

преди отново да поемат

извечния си кръговрат.

 

И обруганото дърво –

с измъчени, сакати клони,

протяга се към небосклона

за още мъничко живот.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Svetlana Hristova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...