Листа зелени и вода,
вода се стича от небето.
Аз зная, пак ще стане светло
след музиката на дъжда.
Последен гръм ще извести,
че утре тишина ще има.
И светлина неуязвима
болезнено ще заблести.
Кристални капки ще замрат
за миг по листите зелени,
преди отново да поемат
извечния си кръговрат.
И обруганото дърво –
с измъчени, сакати клони,
протяга се към небосклона
за още мъничко живот.
© Svetlana Hristova All rights reserved. ✍️ No AI Used
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
