За поезията
Някога един поет написа
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам
неговите стихове навред
и да пиша, както аз усещам
с думи прости, та дори от лед.
Ледени, когато плаче в мене
болката донесъл ми денят,
весели – небето щом синее
и усмихнат среща ме светът.
А натруфени не ми допадат
не разбирам нищичко от тях.
Те сърцето не докосват и не парят.
Простичко да пиша се стремях.
И в живота си така минавам
тъжен или весел все е мой.
Сълзи или смях в стиха оставям
стига със душа да бъде той.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
