За последно...

24.09.2010 г., 21:23 ч.

Поезия » Друга

658 0 0

Стоя посред нощ
като бебе
решавам съдбовен въпрос...
в ръката ми нож
и без време
натискам...
кръвта на поднос...
ранявам плътта
а сълзите от друго напират
във мен..
рани ме страстта
и очите...нима
и утре е ден?
Когато се сетиш
за мене...
изпий две чаши със ром
вкуса на смъртта ме
доведе
до този последен прелом...

Авторът е забранил гласуването.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

За последно...

Свързани произведения

Коментари

Предложения