линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
4.03.2018 г., 14:33 ч.

За последно 

  Поезия » Друга
427 5 4

Наказвам, за последно, Мисълта,

притискайки я в ъгъла с перото.

Дано научи да се позаглежда тя

на нравите в платното и кросното.

 

Забързан, Разумът простря крака

извън познатите ѝ строги форми.

Страстта му педя черга изтъка.

Отново нишките ѝ бяха спорни.

 

А моята, видяла-не видяла, ей я, на!

С мерак, тертип опитва да прихване:

блазе ти – вика му с тъга – откъсна

се от мъка, болка, глад, страдание.

 

Завижда, питай я, не знае за какво.

Да я боде, ден-два, проклетото перо!

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??