За последно

Mar 4, 2018, 2:33 PM

Poetry » Other

493 5 4

Наказвам, за последно, Мисълта,

притискайки я в ъгъла с перото.

Дано научи да се позаглежда тя

на нравите в платното и кросното.

Забързан, Разумът простря крака

извън познатите ѝ строги форми.

Страстта му педя черга изтъка.

Отново нишките ѝ бяха спорни.

А моята, видяла-не видяла, ей я, на!

С мерак, тертип опитва да прихване:

блазе ти – вика му с тъга – откъсна

се от мъка, болка, глад, страдание.

Завижда, питай я, не знае за какво.

Да я боде, ден-два, проклетото перо!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-03-04T18:13:50+02:00

Радвам се, че надникна Лидия. Всеки, според чергата, вярно - знае си неговото. Сърдечни поздрави!
Ida-L (Лидия)

2018-03-04T17:11:13+02:00

Хубаво стихотворение, Лина-Светлана. Ами ние си знаем - мисълта винаги е чевръста. Добре, че разумът я позадържа отвреме-навреме.
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-03-04T14:40:30+02:00

Стойчо, Благодаря Ти! Сърдечни поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-03-04T14:38:30+02:00

Светлана,не се обръщай назад! Миналото е мъртво...
Аз съм с теб!
Остани такава,каквато те познавам!